НЕДЕЛЯ НА ПРАВОСЛАВИЕТО

Неделен ден.Някои ще кажат просто че е един обикновен ден,като всички почивни дни през годината.Други ще се сетят,че е празник.И ще свържат този празничен неделен ден с международния ден на жената например,или просто със някой свой, личен или семеен празник.Да тази неделя е празничен ден,наречен от Вселенската Църква - Неделя на Православието.И какво по хубаво от това именно сега,в тази неделя,да размислим и да поговорим.
Християнството не е идилия,християнството е драма.Още от зората на "апостолските мъже" християните са унищожавани безмилостно.Страдалци за вярата си във Възкръсналият Господ.Ала вярата не изчезва със избиването на мъчениците.Напротив,разпростанението и по всички части на стария свят е огромно,бързо,като стихия.И идва онзи момент,в който Константин, император на източната римска империя,прави от гоненото хистиянство официална религия.Започват "златните" векове на Църквата.Пишността,церемониала,правото да се полага царската корона върху главата на бъдещи василевси,царе,императори превръща бавно и постепенно Църквата от Църква на Страданието във Църква на Благоденствието.Пеенето на тропари за възхвала на "божествения кесар" взимат връх над "псалмите на човешката душа".Така се раждат ересите,нанесли непоправими рани върху тялото на Църквата.Възтановяването от тези рани е трудно,но чистата вяра побеждава.И там някъде в стихийния еретически пожар,опитал се да унищожи идеята за божествения образа,изплува Победителната Икона,заради която пламва и последната от големите ереси на отминалите императорски векове.Иконопочитанието побеждава Иконоборството завинаги.