ЗА ХРИСТОС,ОБЩЕСТВОТО И ЦЪРКВАТА

Днес повече от всякога имаме нужда от духовно укрепване.Живота ни се превръща в амалгама от жалки амбиции,изострено консуматорско чувство и бездуховност.Опустошено е българското семейство,българското общество.Децата ни израстват духовно неграмотни.Трябва да спрем разрухата!Но как? Разбира се като се обединим около нещо общо,което за всички хора,от всички поколения звучи по един и същ начин - ВЯРАТА!.Тук в този форум бих искал не само да говорим за тази наша оскъдна вяра,но и да се обединим истински около това, и да създаваме бавно,с Божията помощ ново общество.Благословенна и успешна Нова Година на всички членове на ДСБ,на всички българи и българки!

Свещеник Р.Паскалев написа:Днес повече от всякога имаме нужда от духовно укрепване.Живота ни се превръща в амалгама от жалки амбиции,изострено консуматорско чувство и бездуховност.Опустошено е българското семейство,българското общество.Децата ни израстват духовно неграмотни.Трябва да спрем разрухата!Но как? Разбира се като се обединим около нещо общо,което за всички хора,от всички поколения звучи по един и същ начин - ВЯРАТА!.Тук в този форум бих искал не само да говорим за тази наша оскъдна вяра,но и да се обединим истински около това, и да създаваме бавно,с Божията помощ ново общество.Благословенна и успешна Нова Година на всички членове на ДСБ,на всички българи и българки!

Добре дошъл, Свещеник Паскалев!
Радвам не за участието ви в този форум!
Без да е нужно да съм особено вярващ и религиозен, ми се случваше да мисля над въпроса, дали вярата е способна да ни извлече от нравственото, икономическо и политическо блато, в което се намираме в момента. Мисля, че вярващият човек е благ и че в едно общество, където са на почит ценности, различни от материалните, рушащите съвременното ни общество язви ще са обречени на изчезване.

Да!Вярата може да се окаже спасителен мост за едно общество.Особенно когато то е в криза.Но тя не може да се появи така от никъде!Бог търси човека през целият път на развитието му,но и човек трябва да търси Бог!Особенно днес,особенно сега.Пътят на вярата не е лек път.Когато това семе покълне във човешкото сърце,го връхлитат съмнението,отрицанието на Бог,човешкият нихилизъм.Човек който търси вярата трябва да знае че Бог не би го изоставил,особенно когато търсещият човек страда.Защото в страданието се проявява със особенна сила същата тази Вяра!Мнозина се съмняват че Христос,днес присъства в света.Но той е тук! До леглото на страдащия,в дома на самотния,на празната трапеза на гладния,до самотното дете.Навсякъде!Той е и до всеки от нас,и както бе казал:" Седя до вратата на всеки и хлопам,и който ми отвори ще вляза при него". Ето това е може би първото което трябва да направим,да отворим "вратата" на своето сърце и да се опитаме да вървим към Христос,по пътя на вярата

Като че забравихме за Него!Толкова бързаме!И всеки път когато някой ни спре по сивите улици на града в който живеем,отговаряме дори без да се замислим : -Нямам време! Бързам!
Едни добре заучини,безмислени фрази,които прикриват духовното състояние в което се намираме.Оскотяхме!Вманиачени в личното си обогатяване,издигаме стена около себе си,изолирайки се от всичко.Дори не забелязваме какво правим,а то е, зазиждаме вратата на сърцето си.
Някъде там,в забързаният ни ден Той преминава покрай нас,или по точно ние преминаваме покрай него.Блъскайки се в сивата тълпа. Дори се докосваме с Него,без да забележим.Толкова сме свикнали с тези блъсаци,станали толкова естествени,като че ли са заменили здрависването между нас.А дали Той се обръща след всеки от нас очаквайки че ние също ще се обърнем,за да срешнем погледа му.За да ни успокои,както бе обещал в Своето Евангелие.Сигурен съм в това!Но ние сме загубили и тази сила,да се обърнем и да търсим другия поглед.Господи,колко много неща загубихме! Господи помогни ни! Къде си Христе!Имаме нужда от теб! Влез отново в живота ни! Освети го!
Но как да те открием ? Това е огромния въпрос в този наш обездуховяващ се със всеки изтекъл миг свят.А искаме ли? Това е сташният въпрос,който разтърсва цялата ни същност,и ни кара да се чувстваме гузно.
Този път е труден,но можем да тръгнем по него,стига да искаме,да имаме смелост,да сме сигурни че това е пътя.Пътя към Христос и неговата Църква.можем да тръгнем по него още от утре,в деня на Опрощението! Което ни е дадено,и което ако сме негови чеда трябва да дадем.ПРОЩАВАМ! Това е думата,която може постепенно да разгради стените на собствената ни изолация.Да ни накара да се обърнем в тълпата,и да потърсим онзи поглед който е очаквал да срешне нашия.
Скъпи мои чеда в Христа Иисуса нека започнем от утре да крачим с малките си крачки към Христа,прощавайки без да очакваме същото на всяка цена! А до нас неизменно,бъдете уверени ще върви Той,Спасителя на човешкият род.
Желая на всички вас спасителен и изпълнен с любов към Бога великденски пост!

Простете ми!Простено да ви е!