Медийна сергия

Цуни-гуни в Сахара
Симеончо-Хасанчо стана принц на мароканската пустиня
Заглавие - "Симеон и фамилия на палатка в Сахара" и подзаглавие - "България почетен гост на номадски фестивал в мароканската пустиня под закрила на ЮНЕСКО". Е, този репортаж чаках толкова време. На фона на всички злини, които се струпват върху главата на политическия небосклон на България, двата централни вестника отделят по 2 и 3 страници за този център на културата, където царският зет Китин Муньос се бори за запазването на нематериалната култура.

"24 часа" отделя цели три страници за репортажа, от който научаваме за луксозно организирания фестивал на бедуините и почитта, която се оказва на бившия премиер и бившия цар Симеон Сакскобургготски. В пространен материал от мястото на събитието двама репортери на вестника разказват надълго и широко не толкова за самия фестивал, колкото за присъствието на българската царска фамилия и централното място на почетния гост Сакскобургготски и неговия внук Симеон-Хасан. "Той се радва на особено топъл прием. Представителите на местните сахрауитски племена, обитаващи южните части на Мароко, го обявяват за принц на Сахара. Наричат го Мулай Хасан, точно като престолонаследника - син на краля Мохамед Шести и принцеса Лала Салма... Жени в национални носии, млади мъже със зурни и тарамбуки на мига подхващат песни в прослава и за здравето на малкия принц." Уау! Батално! И освен това той (принцът Хасан-Симеон) "разбира всички въпроси на български и арабски, въпреки че е едва на година и половина". И това не е всичко, той вика на дядо си "ноно", което пък е на италиански. С една дума - толкова малък, а вече полиглот - явно се е метнал на дядо си, който говори седем езика.

Ексклузивните интервюта са другият важен елемент за каузата на закрилата на световното нематериално наследство. В "Труд" то е с ноно Симеон Сакскобургготски, в "24 часа" е със зетя Китин Муньос и княгиня Калина. Интервюто е направено толкова фамилиарно, че веднага става ясно, че журналистите са си биз-бизе със семейството на княгинята. Очевидно царската кръв е слязла при народа. Но журналистическият рефлекс не изневерява на репортерката - тя е забелязала, че докато дава интервю, княгинята казва на принца: "Цункай мама!"

"Труд" също дава своя принос за опазването на световното нематериално наследство, само че през погледа на бившия монарх Сакскобугготски. От него разбираме откога датира страстта на аристократа към номадските палатки - от 1964 години... и Казабланка: "О, знаете ли, вчера, като стигнах в Казабланка, някак си се почувствах изведнъж у дома." (Казабланка в миналото се славеше като център на хазарта и нощния живот - бел. авт.) И както си тече лежерният разговор за живота и новини за здравето на престолонаследника Кардам, който оцеля в жестока катастрофа, интервюиращата изведнъж рязко сменя темата и подхожда институционално: "Как ще коментирате отказа на ЕК да даде пари за България по програма ФАР." Царят естествено отговаря в характерната си стилистика. "Това са неща, които може да се случат... Така че не бива да се взема като някакво... Наказание ли - пита напористо репортерката. Наказание си е, ама не в толкова черния смисъл" - завършва Сакскобургготски. Мдаа, това е - светско и инстуционално.

ПП И интервюто наистина е взето в пустинята. За достоверност "Труд" са опънали красива снимка на репортерката си на фона на пустинята и атлантическия бряг.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=595273